Цифровият продуктов паспорт постепенно се превръща в един от ключовите инструменти на европейската политика за устойчиви продукти. За мебелната индустрия конкретните секторни изисквания все още предстоят, но подготовката на информацията за материалите, компонентите и жизнения цикъл на изделията не е разумно да бъде отлагана до последния момент.

Според посочения от Европейската комисия график рамката на регистъра е установена през юли 2026 г., а системата става оперативна на 20 юли. За септември е отбелязан индикативен етап за решение по оставащите два общи стандарта. Самият график обаче не трябва да се приема като окончателен, тъй като зависи от публикуването на съответните актове.

Един цифров паспорт, но различни изисквания за отделните продукти

Цифровият продуктов паспорт представлява структурирана дигитална информация за даден продукт, компонент или материал. Замисълът е чрез него да се подпомогнат проследимостта, кръговата икономика и контролът върху съответствието.

В зависимост от продуктовата група в паспорта могат да бъдат включени данни за произход, използвани материали, безопасност, ремонтопригодност, екологични характеристики, възможности за повторна употреба и рециклиране.

При мебелите специфичните изисквания са планирани за 2028 г. Това означава, че на този етап не е коректно да се говори за окончателно определен набор от задължителни полета.

Производителите обаче могат още сега да започнат с най-важната практическа задача – създаването на ясна карта на компонентите.

От плоскостите до лепилата – информацията трябва да следва продукта

Една мебел може да събира в себе си материали и изделия от множество доставчици – плоскости, масивна дървесина, метален обков, текстил, покрития, лепила и резервни части.

Именно тук е едно от основните предизвикателства пред бъдещия продуктов паспорт. Ако данните се пазят в различни несвързани таблици, променят се при всяка нова серия или изчезват при смяна на доставчик, създаването и поддържането на паспорта ще бъде скъпо и трудно.

Затова практичната подготовка включва устойчиво кодиране на компонентите, проследяване на версиите на продукта и ясна процедура за актуализиране на информацията. За по-големите производители това логично води и до интеграция с използваните ERP и PIM системи.

Паспортът ще трябва да обслужва различни потребители

Информацията няма да бъде използвана само от крайния клиент.

От нея могат да се нуждаят ремонтни сервизи, рециклиращи компании, надзорни органи и други участници по веригата. Затова данните трябва едновременно да бъдат стандартизирани и достъпът до тях да отговаря на ролята на конкретния потребител.

За интериорните проектанти и възложителите това може да създаде съвсем практична полза – възможност да се провери дали дадена мебел може да бъде разглобена, ремонтирана, повторно използвана или предадена за рециклиране, вместо решението да се базира само на рекламно твърдение.

Новите изисквания могат да започнат още от обществените и частните поръчки

Подготовката не е задължително да чака влизането в сила на конкретните правила за мебелите.

Още сега възложителите могат да изискват от производителите декларации за използваните материали, наличието на резервни части, инструкции за разглобяване и информация за възможности за обратно приемане.

Така постепенно се създава база от данни, която впоследствие може да бъде използвана и за попълването на цифровия продуктов паспорт.

За производителите това означава по-малък риск от рязко административно натоварване, когато специфичните правила бъдат окончателно приети.

Малките фирми ще имат нужда от общи решения

Особено важен е въпросът за малките и средните мебелни предприятия.

Ако всяка компания бъде принудена сама да разработва собствен модел за събиране и поддържане на информацията, изискването може да се превърне в непропорционално скъпа административна тежест.

Затова общите шаблони, стандартизираните структури на данните и достъпните цифрови услуги ще бъдат съществен фактор за реалното прилагане на новия модел.

Цифровият паспорт няма сам да направи мебелите устойчиви

Въвеждането на цифров етикет не прави автоматично един продукт кръгов или устойчив.

То обаче може да направи видимо дали продуктът действително е проектиран за дълъг живот, дали има резервни части, може ли да бъде разглобен и какво се случва с материалите след края на употребата му.

Именно тук е основната промяна – данните се превръщат в част от самия продукт и неговия жизнен цикъл.

За мебелната индустрия 2028 г. изглежда далеч, но компаниите, които започнат да структурират информацията за компонентите и материалите още сега, вероятно ще бъдат в по-добра позиция, когато окончателните секторни изисквания бъдат публикувани.