Понякога животът ни отвежда на хиляди километри от дома, за да открием онова, което търсим. Такъв е случаят на българка, която започва професионалния си път като студент по интериорен и мебелен дизайн в Лесотехническия университет в София, а днес преподава същата специалност в Университета на Монтерей – един от водещите в Мексико.

Всичко започва през 1995 година. Мечтата ѝ е архитектурата, но не я приемат. Точно тогава в ЛТУ се открива нова специалност – интериорен дизайн. „Реших да пробвам. Беше близо до архитектурата и звучеше интересно. Сега знам, че това не беше случайност, а съдба“, споделя тя. През 2000 г. завършва като част от първия випуск.

След кратък професионален опит у нас, тя започва да преподава в ЛТУ, но скоро осъзнава, че възможностите за развитие в България са ограничени. Така попада на обява за преподавателска позиция в Мексико. Кандидатства, одобряват я, и през 2016 г. започва работа онлайн, а малко по-късно е поканена като щатен преподавател.

Днес, седем и половина години по-късно, тя живее и работи в Монтерей – модерен, индустриален град, дом на престижни университети и контрасти. „Мексико е страна на противоположности – богатство и бедност, лукс и семплост съществуват едновременно. Това го прави различно, интересно и предизвикателно“, разказва преподавателката.

Образованието в университета, където работи, е на високо ниво и се различава драстично от това в България, поне в сферата на интериорния дизайн. Студентите разработват реални проекти с клиенти още от първите години, използват съвременни визуализационни програми и задължително базират концепциите си на сериозни проучвания. „Това не е просто чертане или украса на помещения – тук се залага на функционалност, устойчивост и дълбочина“, подчертава тя.

Устойчивият дизайн е неотменна част от обучението – избор на материали, които щадят природата, интелигентни решения за интериорна организация и ангажираност към бъдещето. Мексиканската култура също оставя своя отпечатък. Наситени цветове, които в България биха изглеждали ексцентрично, там се възприемат като естествена част от пейзажа – къщи в розово, тюркоазено и жълто съжителстват хармонично в ярката мексиканска светлина.

„Все пак, в проектите, които студентите ми създават, цветът винаги има концептуално оправдание – не се използва просто защото е модерен“, казва тя. Домовете в Монтерей варират от семпли и скромни постройки до луксозни резиденции с внесени от Европа материали и минималистичен дизайн.

Специалността „интериорен дизайн“ в Мексико набира все по-голяма популярност, въпреки че още се бори със стереотипа, че с нея се занимават само архитекти. В Университета на Монтерей обаче тя съществува вече две десетилетия, а студентите намират реализация веднага след дипломирането – в дизайнерски студия, архитектурни бюра, а често създават и свои собствени компании.

Животът в чужбина не е лишен от трудности, но и дава възможности, които в България често остават недостижими. „Децата ми растат в различна културна среда, учат в добри училища и имат шанс сами да изберат бъдещето си. Не мисля, че ще останат в Мексико завинаги, но това, което получават тук като опит, е безценно“, споделя тя. Едното ѝ дете вече проявява интерес към рисуването – „може би ще тръгне по моя път“, усмихва се тя.

А когато се връща в България за лятната ваканция? „Виждам една все по-пуста и по-тъжна страна. Промените не я правят по-жива, а напротив. Иска ми се да я видя по-усмихната, по-спокойна, с повече енергия и надежда.“