Галина Георгиева не просто проектира красиви интериори – тя изживява всяко пространство, като го превръща в усещане. С богат международен опит, обучение в САЩ и страст към изкуството, Галя съчетава интуиция, визия и функционалност. В този откровен разговор тя разказва за личния си път, за промените в професията и за новите посоки в интериорния дизайн.

Как започна всичко?

„Още като дете затварях очи и си представях пространства. Буквално в съзнанието си изграждах интериори. Това усещане остана с мен през годините и до днес именно то води всеки мой проект.“

Галя идва от артистично семейство – дядо ѝ е изработвал мебели, баща ѝ е артист. Завършва „Интериор и дизайн на мебели“ в Лесотехническия университет, а по-късно заминава за САЩ, където получава магистърска степен по „Интериорна архитектура и дизайн“ от Academy of Art University в Сан Франциско.

„Имах нужда да събера всички елементи от пъзела на интериорния дизайн. В Щатите имах шанса да уча с ментори като главния дизайнер на GAP и личната дизайнерка на Мадона – хора, които не просто правят красиви неща, а търсят смисъл отвъд формата.“

Всеки проект е като дете

За Галина няма „най-успешен проект“ – тя изживява всеки от тях с еднаква отдаденост:

„Всеки проект е моя гордост. Отнасям се към него като към дете – не само го проектирам, а го чувствам. Гордея се с пътя, който извървях – да работя в България, в Европа, в Щатите, с различни хора и култури.“

Духът на пространството

„Всяко пространство има свой характер, има ‘духче’. Ако се опиташ да го направиш нещо, което не е, то буквално ‘се съпротивлява’.“

Галя споделя, че в началото на кариерата си често се е опитвала да наложи стил, без да отчете контекста и духа на мястото – нещо, което с времето се е променило. Домът ѝ в България, например, носи вдъхновение от 12-те ѝ години в Калифорния: „Пренесох този стил тук, но осъзнах, че той трябва да бъде пречупен през реалността на мястото. Пространството също ‘говори’ и иска да бъде чуто.“

Как се промени професията в България?

Преди 20 години, когато започва кариерата си, интериорният дизайн все още не е добре разбран у нас:

„Тогава повечето хора си правеха жилищата сами. В мебелната фирма, в която започнах, клиентите поръчваха кухня, но после питаха и за цвета на стените, за пода… Видях, че има нужда от цялостен подход.“

В САЩ професията отдавна е наложена и хората търсят дизайнери, за да спестят време и грешки. Там е естествено да се разчита на професионалист, който не само да проектира, но и да ръководи целия процес.

А какво мислиш за вдъхновението от интернет и списания?

„Клиентите винаги идват с картинки – това е нормално и полезно. Но картинките са само отправна точка. Истинската работа започва, когато дизайнерът започне да ‘усеща’ човека – и нуждите му, и стила му.“

Кой е добрият дизайнер – този, който следва тенденциите или този, който ги създава?

„Категорично – този, който ги създава. Но не защото решава, че даден цвят е модерен, а защото усеща и отразява социалните, икономическите и културните процеси в света.“

Тенденциите, според Галя, не се определят само от цветове и форми. Те са отражение на по-дълбоки движения. Ако последните години акцентът беше върху природосъобразния начин на живот, то новата вълна е свързана с вътрешния свят на човека:

„След като се свързахме с природата, дойде време да се свържем със себе си – с личния израз, свободата, индивидуалността.“