Възможна ли е универсална формула за ценообразуване в интериорния дизайн? Може ли браншът да приеме общовалиден минимален праг за цената на труда на интериорния дизайнер? И в крайна сметка – цената отсява ли клиентите или професионалистите?

На тези и още въпроси, свързани с бюджети, тарифи и реалната стойност на дизайнерската работа, бяха потърсени отговори по време на срещата на Клуб на дизайнера „Ценообразуване в интериорния дизайн“.

Събитието се проведе на 17 февруари в шоурума на Stil Decor в Пловдив и постави началото на поредица от професионални срещи на бранша в града. Така форматът на тематичните събития на АИДБ вече се провежда в София, Варна, Бургас и Пловдив.

Среща на професионалната общност

Събитието бе открито от Гена Събева, председател на АИДБ, която представи дейността и календара на асоциацията, както и възможностите за членство на дизайнери и архитекти и партньорства с компании в сферата на интериорните продукти и услуги.

Гостите бяха приветствани и от Стефан Върбанов, собственик на бранда Stil Decor.

В дискусията „Ценообразуване в интериорния дизайн“, модерирана от Чави Вияреал, участваха:

• Димитър Захариев – Studio Cork

• арх. Мариела Павлова – Jazzberry Studio

• арх. Стефан Щерев

• Александър Миневски – IPRO Studio

• Иван Стефанов

Активно участие в разговора взеха и присъстващите дизайнери и архитекти.

Как се калкулират цените в интериорния дизайн

В интериорния дизайн унифициран стандарт за ценообразуване не съществува.

Най-често използваната база е цената на квадратен метър, но тя далеч не е единственият фактор при определянето на крайната стойност на проекта.

При формирането на цената професионалистите отчитат редица параметри, сред които:

• степента на ангажираност по проекта

• времето за проектиране и реализация

• сложността на проекта

• опита и образованието на дизайнера

• месечните разходи на студиото

• мащаба на проекта и комуникацията с клиента

При студиата с физически офиси разходите често са значително по-високи в сравнение със самостоятелно работещите дизайнери, което също влияе върху крайната цена.

Модели на ценообразуване в практиката

Освен на квадратен метър, интериорните дизайнери използват и други модели за определяне на цената на услугата.

Сред тях са:

1. Заплащане за вложено време
При този модел цената се формира на база реално отделеното време за проектиране, срещи и координация.

2. Процент от общия бюджет на проекта
Това е широко използвана практика в международен план. В някои държави дизайнерите работят срещу процент от стойността на целия интериорен проект.

Според участниците в дискусията 3–4% от бюджета са твърде нисък процент за българския пазар.

Как се структурира плащането към интериорния дизайнер

Заплащането обикновено се разделя на няколко етапа или отделни услуги, които се калкулират самостоятелно. Сред тях могат да бъдат:

• цена за проектиране на квадратен метър

• такса за оглед и транспорт при обекти извън града

• цена за реализация на проекта

• авторски надзор

• управление на проекта

Ключов момент при ценообразуването е какво точно включва услугата, която дизайнерът предлага на клиента – само проектиране или пълен пакет с реализация и контрол на изпълнението.

Александър Миневски сподели, че в тяхното студио минималният праг за реализация започва от около 1300 евро на квадратен метър.

Според арх. Стефан Щерев добра практика за управление на проект е възнаграждение около 10% от бюджета.

Възможна ли е универсална формула за цените

Общото мнение на участниците в дискусията е, че универсална формула за ценообразуване в интериорния дизайн трудно може да съществува.

Подобна формула би могла да бъде полезна за бранша, но при условие че е приложима към различните типове проекти и практики.

Една от причините за липсата на ясни минимални цени е отсъствието на регулация в сектора, както и разнообразието от услуги, които дизайнерите предлагат.

Според арх. Щерев минималният праг трябва да бъде личната оценка на дизайнера за стойността на собствения му труд.

Друг проблем е и общественото възприятие, че интериорният дизайн все още често се приема като хоби професия, което води до подценяване на труда и експертизата на специалистите.

Три съвета от дизайнери към дизайнери

В края на срещата участниците формулираха няколко практични съвета към колегите си:

1. Пишете ясни и детайлни оферти.
Клиентът трябва да разбира какво точно включва услугата.

2. Бъдете етични и прозрачни.
Информирайте клиентите своевременно при отклонения в бюджета – независимо дали са в плюс или минус.

3. Ценете собственото си време и професионален труд.

И както обобщиха участниците в дискусията:
цената наистина отсява клиентите, но цената отсява и професионалистите.