Теди, Вие сте представител на първата българска галерия, която взе участие в престижното изложение за колекционерски дизайн COLLECTIBLE BRUSSELS. Направихте съвместно участие с Кай Мюлер, също куратор и галерист, и представихте дуо проект на белгийското студио Grond начело с Питер Ван Брюйсел и българската художничка Rosie Eisor. Назад във времето как българските дизайнери са били представяни на световната сцена?

Повечето български дизайнери работят през свои собствени студиа, излагат в малки галерии за приложно изкуство в страната и чужбина. Предлагат своите произведения също и онлайн. През 2010 година, точно преди 15 години, в качеството на арт мениджър и куратор организирах първото голямо представяне на български дизайнери на международен арт панаир за лимитиран, колекционерски дизайн. Това се случи на Object Ротердам, тогава един от малкото панаири с такава насоченост. През годините групови участия са се случвали и под ръководството на MELBA Design, както и през организации на отделни художници и артисти. За съжаление, в България такива участия не се случват регулярно, нито пък има механизъм за финансова подкрепа от страна на държавата в лицето да кажем на Министерство на културата. Вследствие на което налагането на български имена извън пределите на страната остава трудна задача и зависи до голяма степен от индивидуалните усилия на авторите. Като цяло, в екосистемата важна роля за налагането на името на даден автор играе и самата галерия, за радост в България в последните няколко години, именно и заради участието на публичен финансов ресурс това е факт - има все повече пространства и то с много добра програма.

Sold Out Design Gallery, photo David Dnim  

Grond Studio Brussels

Rosie Eisor

Няколко думи за Вас, като специалист в тази област.

Работя като арт мениджър и куратор в сферата на съвременното изкуство и колекционерския дизайн. Кариерата ми преминава през няколко европейски градове, където отначало учих, впоследствие живеех и работих в рамките на 17 години - това са Милано, Ротердам, Амстердам, Лондон и Берлин. През годините съм работила с множество артисти и дизайнери, представяйки техните произведения на изложби, специални проекти и арт панаири.

В България се завърнах в средата на 2020 година по време на COVID пандемията. През октомври месец 2023 съвместно с един мой колега от Берлин отворихме наше собствено галерийно пространство в София, където се намираме в момента. От тогава до сега, за година и половина сме представили над 20 артисти от различни държави, сред които България, Гърция, Турция, САЩ, Франция, Германия и др. Работим над 8 кураторски проекти през годината, в които включваме различни артистични гледни точки. Тоест, изложбите ни имат мултидисциплинарен характер.

Как изкуството става част от интериора?

Изкуството е било част от интериора от най-дълбока древност. Още пещерните хора са изпитвали необходимост да изобразят околния свят и това, което ги вълнува. Същото можем да кажем и за дизайна - първите оръдия на труда, прибори и посуда за хранене са носили не само функционални, но и декоративни елементи. Именно чрез изкуството и дизайна се открояват и различните цивилизации и народи.

Каква е разликата между изкуството и дизайна?

Основната разлика е в това, че дизайнът има за цел да бъде утилитарен, полезен. Отправната точка при авторите е друга, ако дизайнерът се стреми да отговори на даден въпрос и нужда, то изкуството по-скоро цели да зададе въпроси, да отрази един вътрешен свят.

Как се съчетава естетика, изкуство и функционалност?

В един уникален предмет, който отговаря не само на функционалната, но и на естетическата необходимост. Такъв предмет остава във времето, той не подлежи на модни тенденции, той е вечен. За съжаление, глобализацията и бързата мода, дори в интериора, не ни предлагат “timeless design”, а по-скоро отговарят на много мимолетни нужди. Добрата новина е, че при все повече дизайнери и артисти се търси екологична и устойчива алтернатива. Все по-често се говори и за кръгова икономика, където от началото на продуктовия цикъл се мисли за неговия най-добър край. Тук има много аспекти от производствените цикли, през разпространението до информираността на крайния потребител.

Може ли да ни посочите примери за функционално изкуство?

Често, когато някой ме попита какво е функционално изкуство, отговарям, че това е скулптура, на която можеш да седнеш у дома. Предмет, който има качествата на изящно изкуство, но и на утилитарен обект. В световен мащаб има редица автори, които работят в тази посока, сред които Atelier van Lieshout, Nacho Carbonell, Jimmie Durham и др. За пример бих дала и няколко български артисти, които работят в тази посока. Васко Бърдаров, Иван Костов, Магдалена Гешева, Rоsie Eisor и др.

 

Anna Aagaard Jensen

 

Barbora Žilinskaitė

Васко Бърдаров 

 

 Магдалена Гешева

Арт дизайн и колекционерски дизайн – познати ли са в България?

Точно 20 години ни делят от първото издание на Design Miami/Basel, един от най-престижните арт панаири за изкуство, който решава да проправи път на колекционерския дизайн. В началото се набляга на дилъри, които представят исторически или музейни обекти на световнoизвестни модернистични архитекти и дизайнери като: Le Corbusier, Charlotte Perriand, Lina Bo Bardi. През годините тази ниша заема своето собствено място в търговията с изкуство. Като на днешен ден можем да кажем, че интересът към закупуване на такива обекти се увеличава.

Кои са потребителите на арт дизайна и на колекционерския дизайн?

Трудно бих отговорила на този въпрос, особено що се отнася до България. Като цяло хора, които предпочитат съвременни интериорни решения, архитекти, артисти. Като цяло, по-креативно насочени професии или клиенти, които работят с интериорни дизайнери и архитекти, които биха могли да ги насочат към избора на такива изделия. Хора, които припознават чара на обзавеждането с уникални обекти.

Какви предмети са част от колекционерския дизайн?

Уникални изделия на границата на съвременното изкуство, архитектурата, дизайна и занаятчийството. Или такива, изработени в строго лимитирана серия, 7+2 АP (artist’s proof, авторска бройка).

Какви са иновативно интерпретираните материали в колекционерския дизайн?

Наскоро американската платформа за колекционерски дизайн ADORNO публикува мое авторско есе на тема: „Мрамор и употребата му в интериорния дизайн“. Фокусът на статията беше необходимостта от преосмисляне на начина, по който ползваме ценни природни материали, наличието на алтернативи и в крайна сметка кой трябва да взема решението какви материали да се използват -архитектите, дизайнерите или крайния потребител? В този ред на мисли мога да кажа, че повечето съвременни дизайнери тръгват именно от посоката на природосъобразност, еко и био материали, ъпсайклинг. За пример бих дала студио Basis_RHO, Roberto Sironi, които заменят мрамора с алтернативни материали.

С какво колекционерският дизайн се различава от масовия дизайн?

С подхода към самото произведение. При колекционерския дизайн не се търси масовост, нито отговор на тенденция или функционално-естетически въпрос, там авторът създава обект спрямо неговото виждане. Изборът на форма и материали не се диктува от пазарна потребност, изделието по-скоро се доближава повече до света на визуалното изкуство, отколкото до света на продуктовия дизайн. Уникалността на произведенията е основна причина за тяхната по-висока цена, както и по-скъпия и ексклузивен подход към изработката им.

Какви са тенденциите, касаещи колекционерския дизайн?

През изминалите няколко години намирам засилен интерес към изработката на дизайнерски обекти от метал - алуминий, стомана, желязо. Формите са изчистени, даже сурови, за разлика от мекия антропоморфен дизайн с ярки цветове и криви форми от преди пандемията, сякаш сега като отразяване на суровата и несигурна действителност се преминава към по-строги форми без много поезия у тях. От две години насам виждам интерес към един цвят, чието име научих покрай един приятел франкофон - Майорел Блу, кръстен на френския артист Джак Майорел, който е работил от едноименната си къща в Маракеш, Мароко. Този цвят присъства все по-осезаемо в интериорните решения - от стени до мебели и изкуство. Има го и на представянето ни на Архитектурното Биенале във Венеция. Проектът на арх. Ясен Марков PSEUDONATURE разглежда именно дистопията на отношенията човек, природа и отскоро - изкуствен интелект.