На пръв поглед европейската мебелна индустрия изглежда се е възстановила от последствията от пандемията. Очакваната стойност на производството през 2025 г. достига 123,9 млрд. евро, което е приблизително с 15% повече спрямо 2018 г.

Зад този номинален ръст обаче стои различна икономическа картина. След отчитане на инфлацията физическият обем на произведените мебели в Европа е с около 8% по-нисък в сравнение с периода преди COVID-19.

Това показва анализ на специализираната платформа Furnilytics за европейското мебелно производство, базиран на данни от 28 европейски държави. Платформата използва статистика на Eurostat за производствените обороти, индустриалната продукция и цените на производителите.

По-високият оборот се дължи основно на инфлацията

По номинални данни стойността на произведените мебели в Европа се е повишила от 100,7 млрд. евро през кризисната 2020 г. до рекордните 130,3 млрд. евро през 2022 г.

След този връх пазарът се стабилизира, като през 2025 г. номиналната стойност на производството достига 123,9 млрд. евро.

Коригираните спрямо инфлацията данни обаче показват значително по-различна тенденция:

• реалната стойност на производството достига връх от около 111 млрд. евро през 2022 г.;
• следват три последователни години на спад;
• през 2025 г. коригираната стойност намалява до 98,6 млрд. евро;
• физическото производство остава с около 8% под нивото отпреди пандемията.

Това означава, че производителите са успели да поддържат приходите си предимно чрез повишаване на цените, а не чрез увеличаване на произведените количества.

Подобна разлика между номиналната стойност и действителния производствен обем е важна при оценката на цялостното състояние на мебелната индустрия в Европа.

Италия, Германия и Полша произвеждат половината мебели в Европа

Европейското мебелно производство остава силно концентрирано в няколко водещи държави.

През 2025 г. Италия заема първото място с приблизителна стойност на производството от 27,9 млрд. евро. Следват Германия с 20,7 млрд. евро и Полша с 13,1 млрд. евро.

Трите държави заедно формират 49,8% от цялото европейско производство. Данните на Furnilytics също поставят Италия, Германия и Полша сред водещите производствени центрове на континента.

Десетте най-големи държави производители представляват над 80% от пазара. Това означава, че промени в цените на енергията, труда, суровините или транспорта в тези страни могат бързо да се отразят върху целия европейски сектор.

В отделен анализ на Stroitelbg.bg е представено и мястото на България в европейските класации, според които страната заема 26-о място по производство на мебели в Европа.

Производствените разходи остават високи

Между януари 2021 г. и март 2023 г. цените на производителите в европейския мебелен сектор са се повишили с 20,5% – един от най-сериозните ръстове през последните десетилетия.

Основните причини включват:

• високите цени на енергията;
• поскъпването на дървесината и останалите суровини;
• по-високите транспортни разходи;
• нарушенията във веригите за доставки;
• увеличените разходи за труд и производство.

Въпреки частичното стабилизиране след 2023 г., цените не са се върнали до нивата отпреди 2022 г.

Индексът на производствените цени при мебелите продължава да показва възходящ натиск. През април 2026 г. той е с 1,5% по-висок на годишна база, а последните стойности остават близо до горната граница на наблюдавания период.

По-общите данни на Eurostat за цените на промишлените производители също показват повишение през март 2026 г., водено в голяма степен от енергийния компонент.

Недостигът на суровини създава нов ценови риск

Сред основните рискове за мебелните предприятия през 2026 г. е недостигът на определени химически и дървесни суровини.

Ограничените доставки на метанол могат да доведат до повишаване на цените на смолите, използвани при производството на плочи от дървесни частици и MDF. Тези материали са основна суровина за корпусни мебели, кухни, гардероби и обзавеждане за дома и офиса.

Увеличаването на цените на плоскостите би могло да засегне цялата производствена верига – от доставчиците на материали и мебелните фабрики до търговците и крайните потребители.

Темата за производството на ПДЧ и значението му за мебелния сектор е свързана и с развитието на производствените мощности за дървесни плоскости в България.

Ще могат ли производителите отново да увеличат цените?

Възможността производителите да прехвърлят новите разходи към търговците и потребителите ще зависи от няколко основни фактора:

• равнището на потребителското доверие;
• покупателната способност на домакинствата;
• състоянието на жилищния и строителния пазар;
• възможностите на търговците да поемат по-ниски маржове;
• конкуренцията от мебели, произведени извън Европа.

При слабо потребителско търсене ново увеличение на цените може допълнително да ограничи продажбите. Ако производителите задържат цените, по-високите разходи ще окажат натиск върху техните печалби и инвестиционни възможности.

Българският мебелен сектор също зависи от европейския пазар

Българската мебелна промишленост е силно свързана с европейските пазари чрез износа, доставките на материали, оборудването и веригите за производство.

Сред водещите направления за българския износ на мебели са Румъния, Гърция, Полша, Франция и Германия. Това прави местните предприятия чувствителни към промените в потреблението и производствените разходи в останалата част на Европа.

Допълнителна информация за позициите на страната може да бъде намерена в анализа за износа и вноса на мебели от България.

Инвестициите в автоматизация, енергийна ефективност и нови производствени технологии могат да помогнат на предприятията да ограничат част от разходите. Подобни решения са във фокуса и на изложенията ТЕХНОМЕБЕЛ и ЕКСПОМЕБЕЛ, които обединяват производители, доставчици на материали, машини, обков и технологии.

Устойчивостта и проследимостта ще бъдат все по-важни

Освен ценовия натиск европейските мебелни предприятия трябва да се подготвят и за нови изисквания, свързани с устойчивостта, произхода на материалите и кръговата икономика.

Очаква се постепенното въвеждане на дигитални паспорти за мебелите да осигури повече информация за използваните суровини, възможностите за ремонт, рециклиране и повторна употреба.

Тези изисквания могат да увеличат административните и технологичните разходи в краткосрочен план, но същевременно да създадат конкурентни предимства за предприятията, които инвестират в устойчиви продукти и прозрачни производствени процеси.

23.07.2026

Държавата готви нови мерки за развитие на индустриалните зони

Номиналната стойност на европейското мебелно производство създава впечатление за стабилност, но коригираните спрямо инфлацията данни показват реален спад.

Физическото производство през 2025 г. остава приблизително с 8% под предпандемичните нива, докато приходите се поддържат основно чрез по-високи цени.

Високите енергийни разходи, поскъпването на суровините и геополитическата несигурност продължават да оказват натиск върху сектора. Развитието на пазара ще зависи от способността на производителите да оптимизират разходите, да инвестират в технологии и да отговорят на променящото се потребителско търсене.