Геновева Христова е председател на CreaTech Bulgaria и на Българския мебелен клъстер, както и сериен предприемач в сферата на дизайна и обзавеждането на обществени сгради. По време на Третата национална конференция на Асоциацията на интериорните дизайнери в България тя сподели своята визия за развитието на бранша, предизвикателствата пред обществените проекти и значението на международното позициониране на българския дизайн.

– Как ще оцените работата си с Асоциацията на интериорните дизайнери?

Работата с Асоциацията е изключително важна. Ако една гилдия не е представена пред институциите и пред хората, които вземат политически решения, няма как този бранш да се развива устойчиво. Ролята на Асоциацията е ключова – тя дава гласност на интериорните дизайнери и създава инструменти за тяхното насърчаване.

Изключително важно е и популяризирането на българския дизайн извън пределите на страната. Контактите с международни партньори са начинът България да бъде разпознавана като държава с талант и потенциал. Присъствието на представители на Европейската асоциация на интериорните дизайнери е ясен знак, че сме на прав път.

– Какво е Вашето мнение за Третата национална конференция на Асоциацията и Вашето участие в нея?

Преди две–три седмици Гена Събева ми се обади и каза: „Ти си човекът за модерация на първия, стратегически панел.“ За мен това беше чест. Панелът събра партньори, работещи по знакови обществени проекти за промяна на градската среда.

Честно казано, в началото си мислех, че един час дискусия ще бъде твърде дълъг. Оказа се точно обратното – цялата зала остана, слушаше активно, включително много млади хора. Колегите разказаха вдъхновяващи истории, а аз съм изключително горда с това, което се случи.

– Какви са основните предизвикателства при работата по обществени сгради в градска среда?

Предизвикателствата са свързани с намирането на публичен диалог с местната администрация, с финансирането и с административните пречки. Но за мен най-важни са желанието и идеята. Когато има истинска инициатива, винаги се намира начин тя да бъде реализирана.

Ние сме тези, които трябва да решаваме проблемите, а не да ги подминаваме. Отговорността е наша. Партньори ще се намерят – както видяхме от споделените проекти от Бургас. Само за четири години – 3700 събития. Това са близо хиляда събития годишно и е впечатляващ пример за активна градска среда.

– Как оценявате българското участие в международни изложения?

Следях изкъсо българското участие, защото за мен е изключително важно страната ни да присъства на международните пазари. Това, което видях тази година, ме изпълни с истинска радост.

България беше позиционирана между Нидерландия и Сингапур – сред водещите павилиони. Но още по-важното е, че „уловихме пулса“ на събитието. Наративът с Lactobacillus Bulgaricus, киселото мляко, връзката между минало, настояще и бъдеще – всичко това разказа една силна история.

При над 1,4 милиона посетители можем само да се гордеем. Това са истинските посланици на България – всички творци, архитекти, дизайнери, строители и изложители, които заедно изграждат имиджа на страната ни.

– От кои държави България трябва да черпи опит в развитието на градската среда?

На първо място бих посочила скандинавските държави – например Дания. Също така и Полша, която е близо до нас, но има какво да ни покаже.

Все повече български творци започват да бъдат по-смели в мечтите си, защото виждат, че има партньори, които могат да помогнат тези мечти да се реализират.

– Как виждате бъдещето и основните тенденции в бранша?

Тенденциите ясно се обобщиха в нашия панел – по-зелени, по-умни и по-живи градове. Градове, които връщат живота в себе си, привличат младите хора и им дават причина да останат.

Нашата цел е да създаваме среда, в която човек не иска да напуска родното си място – среда, подходяща за живот, работа и създаване на семейство.