Европейската конфедерация на мебелната индустрия EFIC, в която БКДМП е пълноправен член, представи пред ЕК позиция в защита на производителите на мебели в контекста на предстоящите нови правила за екодизайн.

Становището е част от подготвителното проучване, което ще оформи бъдещия Делегиран акт за мебели по Регламента за екодизайн на устойчиви продукти (ESPR) – регулация, която ще определи конкретни изисквания към дизайна, материалите, възможността за ремонт и рециклиране, както и цифров паспорт на продукта за всички мебели, произвеждани или продавани в ЕС.

В позицията си EFIC настоява, че бъдещите правила трябва да бъдат реалистични и пропорционални спрямо размера на предприятията, тъй като над 85% от фирмите в европейския мебелен сектор са микропредприятия. Организацията акцентира специално върху необходимостта от ефективен пазарен и митнически контрол – за да не бъдат европейските производители, които спазват правилата, поставени в неизгодно положение спрямо вноса от трети страни, който не отговаря на изискванията. EFIC настоява и за един единствен акт за всички категории мебели, вместо различни правила, както и за постепенно, а не рязко въвеждане на цифровия паспорт на продукта, без непропорционална тежест за малките фирми.

„Българската мебелна индустрия е съставена предимно от малки и средни предприятия, за които новите европейски правила трябва да бъдат лесно приложими, а не да са тежест. Именно затова членството ни в EFIC е толкова важно – то ни дава глас, който самостоятелно не би имал такава значимост пред Европейската комисия“, коментира проф. д-р Васил Живков, председател на УС на БКДМП.

БКДМП уточнява, че като пълноправен член на EFIC организацията активно участва в обсъжданията на тази тема и събира обратна връзка от българските фирми-членове, за да я предава към европейските институции при бъдещи консултации по темата.

Ключови точки от позицията на EFIC, които засягат и българските производители:

•        Над 85% от фирмите в европейския мебелен сектор са микропредприятия – EFIC настоява за реалистични, постепенни и пропорционални изисквания, а не бърза и непосилна административна тежест.

•        Ефективен пазарен надзор и митнически контрол – за да не бъдат българските/европейските производители в неизгодно положение спрямо вноса от трети страни.

•        Един единствен делегиран акт за всички категории мебели – вместо различни правила за всяка отделна категория.

•        Фокус върху удължаване на живота на продукта (възможност за поддръжка и ремонт) и материална ефективност, а не сложни изчисления на въглероден отпечатък за всеки продукт.

•        Цифровият паспорт на продукта (DPP) да се въвежда постепенно, без непропорционална административна тежест за малките фирми и без разкриване на търговски тайни.

•        Хармонизация на изискванията за огнеустойчивост на мебелите между държавите – ключова тема, която може да ограничи използването на вредни вещества