1. Начало
  2. На фокус
  3. Българската мебелна индустрия расте, но губи позиции в Западна Европа: Износът намалява до 403 млн. долара

Българската мебелна индустрия расте, но губи позиции в Западна Европа: Износът намалява до 403 млн. долара

Българската мебелна индустрия расте, но губи позиции в Западна Европа

Производството и вътрешното потребление на мебели в България показват положителни тенденции, но секторът губи позиции на традиционните си западноевропейски пазари. Износът е намалял от 483 млн. долара през 2021 г. до 403 млн. долара през 2025 г., а делът на Западна Европа в българския експорт се е свил наполовина. Данните представи проф. д-р Васил Живков, председател на Браншовата камара на дървообработващата и мебелната промишленост (БКДМП).

Българската мебелна индустрия отчита възстановяване на производството и засилено вътрешно търсене, но продължава да изпитва затруднения на международните пазари. Сред основните предизвикателства са намаляващият износ, конкуренцията от трети страни, високите енергийни разходи и нестабилната бизнес среда.

Това стана ясно по време на годишната конференция на БКДМП, която се провежда на 20 и 21 ноември 2026 г. в хотел „Рила“, Боровец. Форумът събира представители на мебелната и дървообработващата индустрия за обсъждане на пазарните тенденции, конкурентоспособността, новите технологии и европейските регулации.

Износът намалява, а Западна Европа губи значение за българските производители

Една от най-тревожните тенденции е продължаващото свиване на износа на български мебели.

Според представените от проф. Васил Живков данни експортът е достигнал рекордните 483 млн. долара през 2021 г., но през 2025 г. вече възлиза на 403 млн. долара.

Това представлява намаление с приблизително 16,6% спрямо пиковата година.

Още по-съществена е промяната в географската структура на експорта. Ако през 2018 г. близо 60% от българския износ на мебели е бил насочен към Западна Европа, през 2025 г. този дял е около 30%.

За сметка на това съседните държави придобиват все по-голямо значение. Румъния формира 23,6% от българския износ, а Гърция – 15,9%.

Износ на български мебели – сравнение

Стойности по данни, представени от БКДМП на 20 ноември 2026 г.

България е четвърта на Балканите по производство на мебели

Българското мебелно производство достига 694 млн. долара по международната статистика, която не включва матраците.

Според представените данни на Националния статистически институт, включващи и матраците, стойността на производството е около 850 млн. долара.

Разликата между двете стойности се дължи на различния обхват на статистическите данни и не трябва да се разглежда като противоречие.

С производство за 694 млн. долара България заема четвърто място на Балканите след Турция, Румъния и Сърбия. Страната е четвърта в региона и по износ, като Република Северна Македония вече отчита съпоставими експортни обеми.

По данните, цитирани от проф. Живков, България е на 46-о място в света и 24-о в Европа по производство на мебели.

Вътрешното потребление расте, но и вносът се увеличава

Въпреки затрудненията на външните пазари българските производители отчитат положителни сигнали от вътрешното потребление.

Според председателя на БКДМП през 2025 г. очакванията около присъединяването на България към еврозоната са стимулирали част от домакинствата да насочат спестяванията си към обзавеждане.

„Влизането ни в еврозоната накара хората да си извадят парите от бурканите, от под дюшеците и да ги инвестират в мебели“, коментира проф. Живков.

Той определя 2025 г. като година на сериозен ръст за сектора.

Паралелно с увеличеното търсене обаче нараства и конкуренцията от вносни мебели, включително от по-ниски ценови сегменти.

Сред посочените водещи източници на внос са Китай с дял от 32,4%, Турция с 15,5% и Полша с 13,4%.

Представителите на бранша изразяват опасения и за нерегламентиран внос, който според тях поставя местните производители в неравностойна конкурентна позиция.

Над 86% от мебелните предприятия са микрофирми

Мебелната индустрия в България се характеризира със силно присъствие на малки и семейни предприятия.

По данни, представени на конференцията, в сектора работят около 2760 предприятия, като 86,5% от тях са микропредприятия с до девет служители.

Малките предприятия представляват 11,3%, средните – 1,8%, а големите са едва около 0,3%.

Средният оборот на предприятие е приблизително 370 000 евро.

По продуктови направления най-голям дял имат мебелите за спални, дневни и трапезарии – 30%, следвани от кухненските мебели с 12,9%, другите мебели от дървесина с 11% и матраците с 10,8%.

Тези показатели очертават сектор, в който традиционното занаятчийско производство и малките фирми продължават да имат значителна роля.

Енергийни разходи, регулации и политическа нестабилност затрудняват бизнеса

Проф. Васил Живков открои няколко основни предизвикателства пред българската мебелна промишленост.

Сред тях са високите цени на енергийните ресурси, административните изисквания и европейските регулации, които създават допълнителни разходи за производителите.

Според него честите политически промени в България затрудняват последователния диалог между бизнеса и държавата и забавят необходимите реформи.

Председателят на Камарата постави акцент и върху необходимостта от по-ефективен контрол върху вноса, така че предприятията да работят при равнопоставени условия.

Иновациите и изкуственият интелект са сред приоритетите за развитието на сектора

Наред с необходимостта от подобряване на бизнес средата проф. Живков подчерта, че бъдещето на мебелната индустрия зависи и от инвестиционните решения на самите предприемачи.

Сред основните направления за развитие са внедряването на иновации, изкуствен интелект, модерни производствени технологии и инвестиции в квалифицирани кадри.

Според него българските производители трябва да съхранят традициите на мебелното производство и занаятчийските умения, като ги съчетаят с индустриална ефективност и продукти с по-висока добавена стойност.

По време на конференцията БКДМП отличи и български компании от дървообработващата и мебелната промишленост за постижения в оборота и износа през 2025 г.

Основното предизвикателство пред българската мебелна индустрия остава възстановяването на конкурентоспособността на международните пазари, докато вътрешното търсене продължава да създава възможности за развитие.