Адв. Петя Белелиева: „Интериорните дизайнери имат нужда от по-добра правна защита в България“
Експерт с близо 30 години опит коментира правата на дизайнерите, съдебните казуси и нуждата от професионална юридическа подкрепа
Петя Белелиева е адвокат с почти 30 години практика, работеща изключително в областта на кооперативното, данъчното и търговското право. Тя подчертава, че разполага с богат процесуален опит – нещо, което според нея се среща все по-рядко днес.
Срещаме я на събитие, организирано от Асоциацията на интериорните дизайнери в България – Клуб на дизайнера.
Какво сподели адв. Белелиева по време на дискусията „Съдебен спор при изпълнение на интериорни проекти“
– Въпрос: Кажете ми за днешната дискусия и Вашето участие в нея.
Днешната дискусия ще постави на фокус интересни теми, свързани с правата на интериорните дизайнери. За съжаление те не са достатъчно добре защитени в България, особено по отношение на Закона за авторското право. Ще се опитаме да намерим решения чрез конкретни казуси, с които дизайнерите се сблъскват, и вярвам, че ще бъда полезна в тази посока.
Най-заплетените казуси в кариерата ѝ
– Въпрос: Кои са най-интересните и дори заплетени казуси, които сте разрешавала за интериорни дизайнери?
Казусите са много и обикновено са свързани с отговорността и очакванията на клиентите. Моят основен съвет е винаги да се използват услугите на професионалист – както при интериорни проекти, така и в юридическата сфера. Не е добра идея да се разчита на информация от интернет, защото последиците могат да бъдат много скъпи.
Защо е необходим юридически надзор?
– Въпрос: Тези отношения трябва ли да имат надзора на юрист?
Трябва да има доверие между дизайнера и адвоката. Юрисконсултите често имат по-ограничени познания в специфични сфери, докато адвокатите с активна съдебна практика, като мен, натрупват по-богат и приложим опит.
Какво гарантира законът за авторското право?
– Въпрос: Какви са законовите права на дизайнерите и как законът ги защитава?
На този етап няма конкретна регламентация за интериорните дизайнери, защото действащият закон реално ги изключва. Според мен е необходимо създаване на наредба, която да бъде обвързана с конкретната дейност и да произхожда от браншовата организация и самите интериорни дизайнери.
Застраховката „Професионална отговорност“ – достатъчна ли е?
– Въпрос: Какво мислите за обсъжданите решения като застраховка „Професионална отговорност“?
Застраховката винаги е полезна, но всичко зависи от обема права, които тя покрива. И на мен ще ми бъде интересно да чуя колегата, разработил този пакет застраховки специално за интериорните дизайнери.
Тенденции и бъдещи перспективи
– Въпрос: Какви са тенденциите и Вашите бъдещи перспективи по отношение на дизайнерите и техните съдебни казуси?
Готова съм винаги да бъда полезна при решаването на конкретни случаи. Човешкият фактор е много силен. Понякога клиентите са недоволни без причина и затова моята работа е да помагам за намирането на балансирани решения.
Колко време траят делата?
– Въпрос: Колко време продължават делата между дизайнери и възложители?
Най-лесният вариант е страните да се споразумеят преди да стигнат до съд. Но когато това е невъзможно, всичко зависи от претенциите. В София делата могат да продължат от 2 до 5 години, в зависимост от сумата, съдебния състав и натовареността на съда. Факторите са много и трудно може да се даде точен срок.
Винтидж дизайн – най-актуалните ретро тенденции в декора на дома
Кои ретро елементи в интериора ще са на мода през следващите месеци
Асоциацията на интериорните дизайнери в България стана пълноправен член на ECIA
АИДБ официално бе приета в The European Council of Interior Architects, след седемгодишни усилия и работа за утвърждаване на професията у нас
Мебели с история: когато материалът е звездата, а дизайнът – второстепенен
Дървото като наследство