Жул Режис изследва пресечните точки на дигиталния дизайн и занаятите в Палермо
„Създаване на парчета, които експериментират със свободата“
Френско-италианският дизайнер Жул Режис, роден през 1998 г. в Палермо и израснал в Париж, започва кариерата си с обучение по архитектура, преди да се върне в родния си град. Работата му съчетава скулптурна форма, материалност и интуиция, като черпи вдъхновение от фигури като Жан Пруве и Александър Калдер. Влиянието на Калдер е ясно отразено и в името на неговия стол „Калдър Жълто“.
Процес и сътрудничество
Режис описва своя творчески метод като баланс между дигитални инструменти и местни занаятчийски познания. „Споделям изследванията си с независими занаятчии – от последния тенекеджия в Палермо до семейства на производители на столове“, обяснява той. Проектите му се развиват чрез диалог с майстори от различни професии.
Дизайнерът работи с дърводелци, ковачи, тапицери и керамици в работническите квартали на Палермо, съчетавайки виртуално прототипиране с полуиндустриални техники или традиционни занаяти. Според него именно този обмен води до постепенно усъвършенстване на „форми и материални сглобки“.

Дизайнерски подход
Фокусът на Режис е върху силуети и пропорции, често подсилвани от цветови акценти. Въпреки че предметите му препращат към винтидж естетика, той ги позиционира в съвременен контекст. „Да не се вземаш твърде насериозно, без да се впускаш в трикове, да експериментираш със свободата“ – това е философията, която информира работата му.
Този подход позволява на Режис да обедини различни „езици“ на дизайна: дигитална прецизност с занаятчийска вариация, скулптурни изследвания с функционални резултати.

Възгледи и философия
С фокус върху обекти, които ангажират както формално, така и социално, Режис говори за „оптимистично и решително съвременно изкуство на живота“. Целта му е да създава парчета, които се използват в ежедневието, но същевременно носят усещането за „вечна познатост“.
За професионалистите в областта на интериора неговият подход е показателен за по-широка тенденция: младите европейски дизайнери все повече свързват виртуални инструменти с умения в културното наследство, създавайки работа, която се движи между занаятчийски и индустриален дизайн, без да се ограничава от строги категории.