Наскоро участвахте в среща на интериорните дизайнери, на която основната тема беше „Клиент или дизайнер – кой пише заданието?“ – какъв е Вашият отговор на този въпрос?

За мен водещата роля трябва да остане в ръцете на дизайнера, който с финес и емпатия умее да преведе клиента през целия път – от идеята до реализацията.

Вярвам, че задачата на добрия интериорен дизайнер е не просто да изпълни желанията на клиента едно към едно, а да ги интерпретира, надгради и оформи в цялостна, функционална и естетически издържана концепция. За да се случи това, дизайнерът трябва да притежава умението да „чете между редовете“, да разпознава не само изказаните желания, но и онези невидими нужди, които клиентът често дори не съзнава.

Процесът е деликатен баланс – между професионалното водене и създаването на усещане за партньорство. Ако клиентът има чувството, че той е този, който „пише заданието“, това е знак, че дизайнерът си върши работата отлично. Истинското майсторство се крие именно в това невидимо, но стабилно управление на процеса – с уважение, търпение и психологическа интуиция.

Къде е ключът към баланса при работа с клиенти?

Балансът в отношенията с клиенти е една от най-деликатните и важни части от работата на интериорния дизайнер. От една страна, трябва да сме толерантни, търпеливи и отворени към индивидуалността и нуждите на всеки клиент. От друга страна – да останем професионалисти с ясна позиция, особено когато се налага да отстояваме решения, които произтичат от опита и експертизата ни. В крайна сметка, клиентите ни се обръщат към нас именно заради нашето компетентно мнение – и очакват да ги поведем уверено през процеса.

Признавам, че за мен лично понякога този баланс е предизвикателство. Обикновено хората, които ми се доверяват, стават мои приятели. Това създава топла, доверена среда, но и изисква допълнително внимание, за да не се размиват ролите. Научих, че е напълно възможно да бъдеш едновременно близък и открит, но и да запазиш ясни граници и лидерската си роля в проекта. Просто изисква осъзнатост, честност и желание за постоянен личен и професионален растеж.

А какъв е ключът към душата на клиента?

Да се докоснеш до душата на клиента е акт на истинска емпатия – способността да чуеш не само думите, а и това, което стои зад тях. Именно това разбиране позволява създаването на пространство, което не просто изглежда добре, а говори на езика на личността, която ще го обитава.

Когато дизайнерът улови тази същност и съумее да я пренесе във всяка текстура, форма или цвят, домът започва да носи усещане за уют, сигурност, вътрешен мир и принадлежност. По този начин човекът се свързва с пространството си, защото то отразява неговата идентичност. Ако я няма тази връзка, интериорът остава само композиция от добре подредени мебели.

Във вашата книга, която представихте, разглеждате психологически подходи в дизайна. Какви са те?

Основните психологически подходи, на които се опирам, са активното слушане и емпатията. Това са практически инструменти, които оказват огромно влияние върху комуникацията с клиента и качеството на крайния резултат в интериора.

Активното слушане е едно от най-ценните умения – не само в професионален, но и в личен план. То означава не просто да слушаме какво ни се казва, а наистина да чуем мислите, емоциите и нуждите на човека срещу нас. Това създава доверие и открит диалог – нещо изключително важно, когато изграждаме нечие лично пространство.

Емпатията е способността да усетим и разберем света през очите на другия. В интериорния дизайн това означава да вникнем не само в желанията на клиента, но и в неговите емоционални потребности – как се чувства в пространството, от какво има нужда, за да се чувства „у дома си“. Дизайнерът трябва да „влезе в обувките на клиента“ и да преживее интериора така, както би го направил самият обитател.

Ако тези два подхода се прилагаха по-често не само в професиите, но и в ежедневието ни, комуникацията между хората щеше да бъде далеч по-лесна и пълноценна. За съжаление, често гледаме на света единствено през собствената си призма. А истината е, че всеки човек преживява ситуациите по свой, напълно валиден начин. Различната гледна точка не е грешна – тя е просто различна. Колкото по-рано го приемем, толкова по-добре ще се разбираме – и като професионалисти, и като хора.

Вашият съвет – как дизайнерът трябва да се съобрази с всички аспекти – и емоционални, и бюджетни?

Това е едно от най-честите предизвикателства в работата ни – да съчетаем мечтите на клиента с реалността на бюджета. Истината е, че всяко пространство носи емоционален заряд, особено когато говорим за дом. Хората често идват при нас с много вълнение, понякога дори с нереалистични очаквания – и това е напълно нормално. Нашата роля не е да ги приземим грубо, а да ги поведем внимателно – така че да не изгубят усещането за личностен избор и емоционална стойност, дори когато се налага компромис.

За мен всичко започва с честен и внимателен диалог – да разбереш кое наистина е важно за клиента. Понякога човек иска „лукс“, но всъщност търси уют. Или пък се стреми към определен стил, защото така е модерно, а всъщност копнее за нещо по-приглушено и спокойно. Когато стигнем до тази дълбочина, можем да приоритизираме – както емоционално, така и финансово.

Бюджетът не е пречка – той е рамка, която просто изисква повече креативност. Когато има доверие, се намират работещи решения: функционални, красиви и емоционално удовлетворяващи. Балансът не е в перфектния резултат, а в това клиентът да се почувства чут, разбран и щастлив в крайното пространство – независимо от неговата стойност.

С кой Ваш интериорен дизайн се гордеете най-много?

Честно казано, гордея се с всеки следващ проект и с всеки следващ клиент. За мен най-голямото признание е, когато хората ме търсят отново или ме препоръчват – това означава, че съм си свършила добре работата преди. Доверието, което ми гласуват, като ми поверяват създаването на най-личното им пространство – техния дом, е изключително ценно за мен.

Аз съм критична към завършените си проекти – гледам ги като стъпки към нещо още по-добро. Всеки нов проект е възможност да се надградя, да науча нещо ново и да се развивам – както професионално, така и творчески.

Мога да споделя проекти, които са били особено предизвикателни – дали заради сложна архитектура, нестандартни изисквания на клиента или кратки срокове. Именно те са ме провокирали да търся нови решения, да изляза от зоната си на комфорт и в крайна сметка – да стана по-добра в това, което правя.

Смятам, че истинският напредък идва тогава, когато не се задоволяваш с вече постигнатото, а винаги търсиш начини да се усъвършенстваш.

Какво Ви вдъхнови да се посветите на интериорния дизайн?

Това, което винаги ме е привличало към интериорния дизайн, е една особена магия – усещането, че мога да проектирам мечтите на хората и след това да ги превърна в реалност. Дизайнът не е просто работа с цветове, форми и мебели – това е процес, в който се докосваш до личния свят на човека отсреща, вслушваш се внимателно в това какво носи в себе си, от какво се нуждае, какво му липсва… и го претворяваш в пространство.

Да създаваш дом е едновременно голяма отговорност и истинска привилегия. Защото домът е най-интимната среда – мястото, където човек живее, чувства, създава, мечтае, намира спокойствие и вдъхновение. А да участваш в създаването на това място и да видиш как мечтата на клиента оживява и се превръща в нещо, което той с цялото си същество нарича „свое“, е най-голямото удовлетворение.

Още от самото начало ме вдъхновяваше именно тази идея – че чрез дизайн мога да влияя на начина, по който хората се чувстват в ежедневието си. Че мога, чрез пространството, да допринасям за по-добро качество на живот. И до днес това остава моята най-голяма движеща сила.

Вашият мечтан обект?

Мечтаният ми обект е изискано имение, проектирано в стил класическа елегантност – онзи неподвластен на времето стил, който носи усещане за благородство, спокойствие и изтънченост. Визуално го виждам в пастелна тоналност – топли, приглушени бежови нюанси, които обгръщат пространството в нежна светлина. Внасям усещане за мекота и аристократизъм чрез светлосиньо кадифе – например, върху мебелите или декоративни панели.

Орнаментите по стените са деликатни, класически, с препратки към френски интериори – изваяни фризове, фини рамки и изчистени пана, които създават ритъм и дълбочина. Златистите акценти не са натрапчиви, а използвани с мярка – в детайли като дръжки, рамки, осветителни тела – за да внесат онази благородна светлина, която прави атмосферата завършена.

Представям си просторна дневна с високи тавани, тежки, меки завеси от естествени материи, кристален полилей като център на симетрията, и разбира се – камина. Мебелите са елегантни, с меки извивки. Присъствието на стойностно изкуство ще завършва цялата композиция.

Навън – широка веранда с три арки, която гледа към поддържан, но естествен двор, в който се преплитат романтиката на френски градини и небрежната елегантност на тусканския пейзаж.

Макар класическата елегантност да е основа на мечтания проект, бих вплела и съвременни тенденции по свой начин – чрез устойчиви материали, скрити технологии и интелигентни решения, които да не нарушават духа на стила, но да отговарят на днешния начин на живот.

Снимки: личен архив