Устойчиви фасади. Взаимодействие между технологии и околна среда. Предизвикателства и решения при проектирането на фасади за високи сгради. Това са темите, които инж. Венета Новакова, председател на Асоциацията за фасаден инженеринг засегна в представянето си на тема „Природа. Фасади. Дълговечност.“, част от програмата на събитието СтройФЕСТ.

 Това е строителен В2В фестивал за производители и доставчици на строителни материали, машини и технологии за сградно, индустриално и инфраструктурно строителство, сглобяеми и модулни къщи, провеждащ се в рамките на два дни в BAU Academy, с генералното спонсорство на Euromarket.

Програмата започна с лекцията на инж. Новакова, която притежава над 30 години консултантски опит в сферата на фасадния инженеринг и по-специално окачените фасади. В момента като председател на асоциацията се стреми да приобщава млади специалисти и да пропагандира познанията за тази толкова важна специалност. Ето какво казва по темата:

„Всъщност фасадата е сградната обвивка е основният виновник и отговорник, бих казала, за обитаването и осигуряването на комфорт в сградата. Т.е здравословната среда на всички нас и как ще се чувстваме. Някои я наричат нова, но тя не е толкова нова, в сравнение с бетона и стоманата, които са нашите основни строителни материали, е много по-нова. Стъклото, алуминият, стоманата са едни материали, които са сравнително по-млади от всичко друго с което строим. Имаме ужасно много материали, които участват в сградната обвивка, и това налага изключително много последващо учене. Има много малко специалности в университетите. Ние от асоциацията правим такива курсове.“

Попитахме инж. Новакова:

- Привлекателна ли е професията и тази тясна специалност за младите хора?

Интерес има, бих казала, че този елемент е все още недостатъчно оценен в някои от проектите. Има доста млади специалисти, които се занимават в тази сфера, това са или строителни инженери или архитекти предимно. Необходимо е надграждане. Аз мисля, че ще става все по-привлекателна.

- Колко голяма е вашата асоциация?

В асоциацията има големи организации, средно голяма е и има представителност и интерес към нея. За мен най-важното нещо наистина, което правим е участието ни заедно с министерството в промяна на програми, в превод на стандарти, които са много важни.

- Фасадният инженеринг е застъпена в програмата на СтройФЕСТ тема. Разкажете повече за това.

Ние си партнираме с BAU Academy може би вече от самото начало от както започнаха. Те ни подадоха ръка. За нас е важно да бъдем видяни. Всъщност правим такива полуднeвни и цели дни със селекция на специалисти от различни доставчици на алуминиеви архитектурни системи, стъкла, лепила. Тук има хора от бранша, които имат малко или много допир със самата сградна обвивка.  Фестивалът ни се получава страхотно вече трета година, идват и студенти, което е важно. Обикновено има и онлайн за презентациите за хората, които не могат да присъстват на място. 

- Възможно ли е събития с подобен характер да дадат трибуна на бранша да повдигне важни въпроси на вниманието на държавната власт?

Не мисля, че държавните институции чуват много какво се случва на тези форуми. Те почти никога не присъстват, ако присъстват дори и на доста по-големи форуми обикновено представят каквото имат да представят и си тръгват. Това което обаче правим за да ни чуят е участието в работни групи за тези стандарти. Посланието обаче което отправяме когато говорим тук всички колеги е към младите архитекти-специалисти и аз мисля, че това е по-важно да се посее онова семенце интерес към тия неща.

Моята презентация днес беше първа, аз открих. Това което представих основно беше за фасади с повишени характеристики и всъщност най-важно е защо разказвам тези неща когато се върнах. Първо да бъдем в крак с всичко ново което се случва. Ние сме част от Европа и част от света. За някои неща са много напред. Има възложители, които са смели и пробват за първи път неща които не смеят да пробват в другите страни дори. Има много важни теми, особено за рециклирането, например. Това е пък е нещо което се прави особено малко в нашата област. Рециклируем бетон, стъкло, алуминий. Започват вече окачените фасади. Аз бях една от първите които започнаха да се занимават с тях, а те са наповече от 25-30-на години и имат вече нужда от реновации. Няма запазена документация. Няма детайли. Т.е дойде време и това в световен мащаб се вижда, че ще има спад на строителството. Чакат ни може би по-бавни дни. Така, че реновациите ще бъдат и ретрофита за който все още не можем да намерим точен превод, означава нещо като ремонт. Ретрофита ще бъдат основните дейности които ще се случват по фасадите. 

- Как ще оцените европейските възможности за развитието на сектора?

МРРБ работи и всички норми се хармонизират на национално ниво, аз също съм част от този процес с превод на български и с гласуването на тези стандарти. България хармонизира всички европейски норми. В момента предстои изключително голяма промяна. От 8-ми януари тече преходен период сега, а от 8-ми януари следващата 2026 година новата Директива за строителните продукти ще влезе в сила. Очаква се всички норми да бъдат различни. Това означава нови тестове и нова работа.

- Как фасадният инженеринг ще се впише в директивата за енергийна ефективност. Как може да повиши енергийната ефективност?

Бих казала, че той е основен стълб, защото е отговорен за комфорта. Релно ние разчитаме на системата от алуминий и на стъклопакета да осигури тази енергийна ефективност, която ни е нужна. Всички части на самата фасада отговарят на определени нужди. Говорим за скъпи сгради, но не винаги е нужно всичко да е високотехнологично. Има много случаи и с low-tech намеси да се направят доста добри неща.

- Имат ли българите култура за поддръжка на фасадите си - от частни лица до големи корпоративни сгради ако засегнем.

Много хубав въпрос. Категорично не. За да стигнем до промяната на съзнанието на хората е много сложна работа. Важното е специалистите да го знаят, да го прокламират, каквото правим днес, за да стигне до повече хора да мислят за поддръжка още в началото при проектирането. Има едни много интересни инструменти доста лесни - QR кодове, които се залепят за прозореца или за фасадата, които дават пълна информация. Ето такава семпла намеса, ще помогне на потребители и одитори да видят пълната информация – коефициент на топлопреминаване, големина на стъклопакета и всичко необходимо за фасадата. Дигиталните близнаци на сградите също носят тази информация. След това другото нещо е това, че дори някога механизмите имат нужда от една капка олио или подходящо масло, за да могат да работят във времето. Това не се прави, при сградите на по 20 години никой не знае каква е системата, няма нито един чертеж...това са проблемите. Ако ние увеличим грижата във времето за този продукт, бихме могли да увеличим неговия жизнен цикъл и живот изобщо.

- Кои са най-дълговечните и устойчиви фасадни решения и ориентирани ли са българските инвеститори към такива, има ли такива примери?

Да, макар, че енергията не е толкова скъпа, за да ни накара финансово да пестим толкова много, но въпреки всичко разбиранията на хората се променят. Трябва да има и финансов стимул. Тези хора най-малкото да бъдат поощрени, че използват тези съвременни техники и пестят. За рецеклирането това е там другата тема която е пропусната назад за съжаление. Тази документация и за това проектиране за което говорим трябва да мисли за тези неща. 

- Новите технологии път ли са към това да се запази една по-висока прородосъобразност и екологичност при фасадния инженеринг?

Разбира се. Зависи на къде са насочени, но това е идеята. 

- Какви други бъдещи тенденции във фасадите виждате?

Тенденциите са зелени и то не само на цвят при фасадите. Външното озеленяване с едни доста семпли стоманени жици и пускането на увивни растения по тях върши чудесна работа.  През лятото дават слънцезащита. Друго нещо, на което бих обърнала внимание е въглеродния отпечатък, има и много неща в тази посока, но това наистина е важно и ресурсите се изчерпват и затова ние трябва да бъдем отговорни в използването им. Отново се връщам на идеята за мултидисциплинарен екип. Сядаме с всички специалисти и обсъждаме кое е по-добре да се направи. Примерно може би за бъдещите фасади по-добре отношението плътна част към светла част да се намали, защото пълтната част е по-добре изолирана.

- От къде черпите добрия пример в България и в чужбина?

Аз имам някакъв нестихващ ентусиазъм наистина харесвам това, което правя с години. Пътувам много. Ние сме така една сплотена фасадна общност бих казала.Не спирам да ходя, да продължавам да се обучавам, да ходя по курсове, да следя с колегите какво се случва и разбира се участвам в огромна част от високите сгради които се правят в България било то като консултант, понякога като проектант. Така, че примери хубави има, има и нехубави които пък после ни служат за да ни покажат после как да не се случват нещата.

- Финални думи, ако имате?

Посланието ми е да мислим за планетата. Да мислим за природата. Всъщност днес темата ми се казваше  „Природа. Фасади. Дълговечност“. Тази думичка дълговечност намирам за много важна, защото ако можем наистина да удължим живота на един продукт трябва още в началото да го помислим - това е най-прекия път към спестяването и устойчиво бъдеще.